„УЛЫБНИСЬ МНЕ, РОДНАЯ...”
Алексей Иванович Фатьянов (1919-1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УСМИХНИ МИ СЕ, СКЪПА
Усмихни ми се, скъпа, да срещнем
със спокойни души радостта.
Утре може навъсена есен
да почука на нашта врата.
А сега зрее слънце високо
и малинова вечер кълни,
и налива се в ябълки сокът,
и ръжта стеле волни вълни.
Ударения
УСМИХНИ МИ СЕ, СКЪПА
Усмихни́ ми се, скъ́па, да сре́штнем
със споко́йни души́ радостта́.
У́тре мо́же навъ́сена е́сен
да почу́ка на на́шта врата́.
А сега́ зре́е слъ́нце висо́ко
и мали́нова ве́чер кълни́,
и нали́ва се в я́бълки со́кът,
и ръжта́ сте́ле во́лни вълни́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Фатьянов
УЛЫБНИСЬ МНЕ, РОДНАЯ...
Улыбнись мне, родная, отбросим
Всё, что радость мешает встречать,
Завтра может угрюмая осень
К нам в окошко рукой постучать.
А сегодня и солнце высоко,
И малиновый вечер хорош,
Наливаются яблоки соком,
И, как море, волнуется рожь.
1946 г.
---------------
Руският поет Алексей Фатянов (Алексей Иванович Фатьянов) е роден на 5 март 1919 г. в с. Малое Петрино, Вязниковски уезд, Владимирска губерния. През 1937 г. е приет в Театралното училище Театъра на Червената армия и често участва в спектакли на актьорската трупа, а през 1940 г. постъпва в Ансамбъла на Орловски военен окръг. Написва десетки песни за Великата отечествена война, станали изключително популярни сред съветската общественост: „Соловьи”, „Где ж ты, мой сад?”, „Первым делом, первым делом самолёты”, „В городском саду играет духовой оркестр”, „Тишина за Рогожской заставой”, „Давно мы дома не были”, „Где же вы теперь, друзья-однополчане?” и мн. др. Автор е на поетичните сборници „Песни советских композиторов на стихи А.Фатьянова” (1948 г.), „Поёт гармонь” (1955 г.), „Песни на стихи Алексея Фатьянова” (1960 г.), „Соловьи” (1960 г.), „Это всё Россия” (1961 г.), „Стихи и песни” (1962 г.) и др. Песни по негови стихове звучат във филмите „Небесный тихоход” (1945 г.), „Большая жизнь. 2-я серия” (1946 г.), „Свадьба с приданым” (1953 г.), „Доброе утро” (1955 г.), „Солдат Иван Бровкин” (1955 г.), „Весна на Заречной улице” (1956 г.), „Без вести пропавший” (1956 г.), „Дом, в котором я живу” (1957 г.), „Иван Бровкин на целине” (1958 г.), „Ваня” (1958 г.), „Улица молодости” (1958 г.), „Очередной рейс” (1958 г.), „Два Фёдора” (1958 г.), „Когда деревья были большими” (1961 г.). Умира на 13 септември 1959 г. в Москва.